Нови афоризми

Нови афоризми

Диалектика: Не е вярно, че българинът е неграмотен. Милиони българи всеки ден четат телевизионните програми, които до голяма степен са причина за тези твърдения.

Добро утро! Добър ден! Добър вечер! Нежна е нощта... Не разбирам тогава откъде се взима всичката тая злоба в живота ни?!..

Преди 10 ноември нямаше такива думи като «киви» или «грейпфрут» в нашия език, а вместо тампони се използваше лигнин. Но и лигнин най-често нямаше.

Нещастието винаги е по-дълго от щастието. С две букви.

Да не съм ютия, че да ви гладя по косъма.

Живеем по средата между минало и бъдеще. Значи някъде в средните векове...

Все ми се струва, че светът повече се нуждае от Сервантесовци, отколкото от Донкихотовци.

Уж животът не е страшен, а в цял свят се заключват нощем...

Червените не се изчервяват.

По пътя към Храма се отбихме в кръчмата. И дотам беше...

В приличното общество няма проститутки. Но всички се женят по сметка.

Език мой – враг мой. А враговете, както е известно, ако не се предадат, биват унищожавани.

Рекламите ни научиха как да си мием косите. А сърцето?

България е на кръстопътя между Изтока и Запада. А все сме в задънена улица.

Как да се справите със самотата? Купете си котенце и си пийте заедно валериана.

Шахът наистина е чудесна игра. В нея старият, дебелият и болният може да победи младия, красивия и здравия.

След речта му ми се искаше да си промия ушите.

Всеки от нас си е министър на своите вътрешни работи.

Сред човешките права някак постепенно се намести и правото да бъдеш животно.

Футболът е една от малкото сфери в днешно време, в които е разрешена търговията с хора.

Защо ни е писменост и законодателна власт, щом живеем по неписани закони?

Щом на всеки загинал терорист се полагат 70 невинни хурии, представяте ли си колко девственици трябва да има в мюсюлманския рай.

В сватбеното пътешествие няма път назад.

Някои ангели си заработваме допълнително като крилати ракети.

И без нас ще е същото, но вече без нас.

Самотата в хотелска стая с две легла струва два пъти по-скъпо.

Истината се роди в спора. И в него загина.

Само в секса днес се срещат езичници. И то рядко. Повече са мисионерите.

И в античността са вярвали в щастливото бъдеще за човечеството. В Средновековието.

Времето може да е мрачно и когато няма облаци.

Научен факт: Повечето сперматозоиди по рождение са склонни към самоубийство.

Слушам тишината. Каква гениална музика!

Разправяше ми, че нормата му била три тека на ден. Но постоянно не му стигаше времето.

Феминистките настояват за равни права с мъжете по въпросите на изнасилванията.

Понякога много ми се иска да изпия нещо, но не това, което си помислихте.

Напълзя ме мравка. Почувствах се Гъливер.

Не съм пиеща, а мезеща. Има принципна разлика. Това е друга философия, друг начин да живееш и умреш.

Бъдещите поколения ще говорят за нас като за проклетото им минало.

Не помня сънищата си само по цензурни съображения.

Ако всички хора можеха да пеят, животът щеше да е опера.

Може да се живее. Но рядко.

Как да повярвам, че ще пипа с чисти ръце, като ноктите му бяха мръсни.

Народът това съм аз. В множествено число. Тълпата е народът без мен. Или против мен.

„Най-мощното средство против пърхут!“ Това добре, а за тези, които имат пърхут в мислите?

Затвори очи и ще видиш това, което ще гледаш в гроба си.

Кръгът се затвори. Че ако не се беше затворил, това кръг ли щеше да бъде?

Ако беше жив днес Херострат, сигурно щеше да е хакер.

Голям човек. Популярна личност. С тънък, едва забележим ум.

Всеки човек има алтер его. Значи във всяка страна има алтер народ.

Ако разрешат в женския футбол да играят голи до кръста, този спорт веднага ще измести от първото място мъжкия футбол.

Антонимът на „зрялост“ е не „младост“, а „незрялост“.

В борбата на човека със затапената бутилка винаги побеждава човекът.

Нулата каза: „И аз съм в Топ-10.“

Не можах да си преглътна хапчето. Като си спомних колко струва.

Да се живее вече стана неактуално.

Не е страшно да умреш. Страшно е да умираш.

Може плановете ни да са неизпълними, затова пък са грандиозни.

Хаосът настоява за самоуправление.

Мухите се настаниха в кошера и обвиниха пчелите в расизъм.

Еврейски пословици и поговорки

С пари не е така добре, както без тях е лошо.

Адам е бил първият късметлия, защото не е имал тъща.

Ако проблемът може да се реши с пари, това не е проблем, а разходи.

Бог е дал на човека две уши и една уста, за да слуша повече и да говори по-малко.

Да те пази Господ от лоши жени, от добрите се спасявай сам!

Виното влиза — тайната излиза.

Бог не може да бъде навсякъде едновременно — затова е създал майките.

Не бъди сладък — ще те изядат. Не бъди горчив — ще те изплюят.

Страхувай се от козела отпред, от коня — отзад, а от глупака — от всички страни.

Гост и риба след три дена подмирисват.

Знанията не заемат много място.

По-добре евреин без брада, отколкото брада без евреин.

Човек трябва да живее поне от любопитство.

Глухият чул как немият разказвал, че слепият видял как куцият тича бързо-бързо.

Бог защищава бедните, поне от скъпо струващите грехове.

Ако благотворителността не струваше нищо, всички щяхме да бъдем филантропи.

Когато стара мома се омъжва, веднага се превръща в млада булка.

Родителите учат децата си да говорят, децата учат родителите си да мълчат.

Отдалеч всички хора не са лоши.

Може би яйцата са много по-умни от кокошките, но бързо се развалят.

Мъжете щяха да направят повече, ако жените говореха по-малко.

Да мълчиш качествено е по-трудно, отколкото да говориш качествено.

Лошата жена е по-лоша от дъжда: дъждът те прибира вкъщи, а лошата жена те прогонва от къщи.

Светът ще се свърши не от това, че хората станаха много, а че нечовеците са много.

Господи! Помогни ми да се изправя на крака, да падна мога и сам!

Ако животът не се променя към по-добро, почакай и той ще се промени към по-лошо.

Колкото и да е сладка любовта, от нея не можеш да си свариш компот.

Когато нямат какво да правят, се захващат с велики дела.

Ако трябва да избира от две злини, песимистът винаги избира и двете.

Всички се оплакват от липсата на пари, а от липсата на ум - никой.

Който няма деца, винаги ги възпитава правилно.

По-добре е да умреш от смях, отколкото от страх.

Опит — думата, с която хората наричат своите грешки.

Побеляването е признак на старост, не на мъдрост.

Като остарява човек вижда по-лошо, но по-много.

Петте фундаментални закони за глупостта на Карло Чипола

Карло Мария Чипола е италиански историк по икономика. За целия си дълъг живот (умира през 2000 г. на 78 години) той пише много дебели и доста добри научни трудове, но му донесе световна слава и известност един тъничък трактат за основните закони на човешката глупост. Дългите години изследвания за природата на глупостта му позволяват да  формулира ПЕТ универсални закони, които са приложими за всяко общество. Оказва се, че глупостта сама по себе си е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим. В малкия си шедьовър Чипола обяснява много от странните и неразбираеми досега неща, които се случват около нас, в лек и непринуден стил като ни кара да се смеем с горчиви сълзи.

Трактатът не следва да се възприема буквално, но в него определено присъства здраво семе, което ни кара да се замислим сериозно за важните неща и да проумеем, че за обществото е пагубно не голямото количество глупаци, а недостатъчното количество умни.

Първият основен закон на човешката глупост еднозначно предполага, че

Всеки човек винаги и неизбежно подценява количеството на глупаците в текущата ситуация.

Първият основен закон не ми позволява да приписвам някаква конкретна числена стойност на частта глупави хора от цялото население: всяка числена оценка ще се окаже намалена. Затова аз ще обозначавам техния дял със символа S.

Звучи като размита баналност и снобизъм, но животът постоянно доказва верността на този закон. Както и да оценявате хората около вас, вие постоянно ще се сблъсквате със следните ситуации:

-      - Човекът, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, при определени обстоятелства се оказва изключителен идиот.

-      - Глупаците през цялото време се появяват на най-неочаквани места и в най-неподходящото време, за да объркат плановете ви.

Втори основен закон

Културните традиции, които са модерни сега на Запад, допринасят да се подхожда към живота уравниловъчно. На хората им харесва да мислят за човешките същества като за продукт на една идеално конструирана машина за масово производство. Генетици и социолози прилагат особени усилия с помощта на впечатляващ обем научни данни и формулировки да докажат, че всички хора са равни по природа; и ако има някои по-равни от останалите, причината за това е възпитанието, а не природата. Не мога да се съглася с тази широко разпространена гледна точка. Твърдо съм убеден и дългогодишните ми наблюдения и експерименти го потвърждават, че хората не са равни: някои са глупави, а други — не и разликата между тях е заложена от природата, а не се определя от културни фактори. Човекът е глупав в същия смисъл, в който е червенокос, той спада към глупаците както спада към носителите на определена кръвна група. Глупавият човек се ражда глупав по волята на Провидението, ако щете. Но бидейки убеден, че част от човешките същества е глупава и то поради генетични особености, аз не се опитвам с хитрост отново да ви доведа до идеите на класовата или расовата дискриминация. Аз съм твърдо уверен, че глупостта е «случайна» привилегия, която се среща във всички човешки групи равномерно разпределена в някаква постоянна пропорция. Този факт е формулиран на научен език под формата на втория основен закон

Вероятността един човек да бъде глупав не зависи от никакви други негови качества.

В това отношение Майката Природа, изглежда, наистина е надминала себе си, тъй като успява да изравни честотата на глупостта, срещаща се в една група, толкова успешно, че тя да не зависи от големината на групата. 

Тази идея беше трудно да се разбере и асимилира, но твърде много експериментални данни потвърждаваха нейната фундаментална точност. Вторият основен закон е железен закон без никакви изключения. Феминистките от Движението за освобождение на жените ще го подкрепят, защото той гласи, че глупачките-жени не са повече от глупаците-мъже. Недоразвитият Трети свят може да се утеши с него, тъй като ще намери във Втория закон доказателства, че развитите страни не са чак толкова развити. Независимо от това дали ви е приятен Вторият закон или не, следствията от него са плашещи: дали ще се движите из британското висше общество или ще намерите пристан в Полинезия и ще се сприятелите с местните ловци на глави, дали ще се затворите в манастир или ще решите да прекарате остатъка от живота си в казиното, заобиколени от красиви и страстни жени, умерено продажни, вие винаги ще срещате същото съотношение идиоти и то винаги (в съответствие с Първия закон) ще надминава вашите очаквания.

Образованието няма нищо общо с вероятността да намерите определен брой глупаци във всяко общество. Потвърдиха го многобройните ми експерименти в университети с пет групи: студенти, служители в университетските канцеларии, обслужващ персонал, сътрудници на администрацията и преподаватели. Когато анализирах групата на нискоквалифицирания персонал, глупаците се оказаха повече, отколкото очаквах (Първия закон), отдадох го на социалните условия: бедност, сегрегация, недостатъчно образование. Но колкото се изкачвах по-нагоре по социалната стълбица, толкова повече разбирах, че съотношението е същото както при белите якички, така и при студентите. Още повече ме впечатли да видя същото съотношение и при  професорите — било то в малък провинциален колеж или голям университет, всеки път една част от преподавателите се оказваше глупава. Бях толкова поразен от резултатите, че реших да проведа експеримент и сред интелектуалния елит — нобеловите лауреати. В крайна сметка и той потвърди суперсилите на природата: определено количество от носителите на отличието също бяха глупави.

Трети (златен) закон

Третият основен закон предполага, макар да не го заявява явно, че човешките същества се делят на няколко категории: простодушни, разумни, бандити и глупаци. Ще ги разпознаете лесно в четирите части  на рисунката – H, I, B, S, по посока на часовниковата стрелка:

Ако Том извършва някакво действие и търпи загуба, но носи полза на Дик, оценката на Том се намира в зона H: Той е действал простодушно. Ако извършва нещо, което носи полза и на двамата, оценката му попада в зона I: Том действа разумно. Ако с действието си той носи полза за себе си, но причинява вреда на Дик, оценката му е в зона B: Той действа като бандит. И последно, действията на Том се оценяват като глупост за всички положения от минусовата област на двете координатни оси Х и Y, които ограничават зоната S.

Глупакът е индивид, който причинява вреди, щети, загуби на друг индивид или на група индивиди, без никаква полза или дори със загуба за себе си.

Когато за първи път се срещнат с Третия закон, рационалните хора инстинктивно реагират на него с чувство на скептицизъм. Наистина разумните хора трудно осъзнават и разбират нерационалното поведение. Но нека напуснем мъгливото поле на теорията и да огледаме  прагматично нашето ежедневие. Ще си спомним случаите, когато някой е действал изгодно за себе си и ни е причинил загуби, тогава сме си имали работа с бандит. Ще си спомним и онзи, който ни е бил полезен с вреда за себе си, защото е бил безпомощен. Също така може да си припомним и случаи, когато нечии действия са били изгодни и за двете страни, защото са били действия на разумен човек. Такива неща наистина се случват. Но ако се замислите сериозно, ще признаете, че в ежедневието ни те се случват доста рядко. Ежедневието ни се състои предимно от случаи, в които губим пари и/или време и/или енергия и/или апетит, настроение и здраве заради необяснимите действия на някакво нелепо същество, което не извлича никаква полза от причинените ни неудобства, усложнения и щети. Никой не знае, не разбира или не може да обясни защо недоразумението прави това, което прави. Всъщност няма никакво обяснение или има само едно, което не е много по-добро от никаквото: този човек е просто глупав.

Лесно можем да си представим мащаба на щетите, които глупаците са способни да нанесат, ако попаднат в органите на властта или получат  политически и социални пълномощия. Специално заслужава да се отдели внимание на въпроса кое точно прави глупака опасен.

Глупавите хора са опасни, защото рационалните трудно си представят логиката на неразумното поведение. Умният човек е в състояние да разбере логиката на бандита, защото бандитът е рационален — той просто иска да получи повече блага, но не е достатъчно умен, за да си ги спечели сам. Бандитът е предсказуем, защото срещу него може да се изгради защита. А да се прогнозират действията на глупака е невъзможно, той ще ви навреди без причина, без цел, без план, на най-неочаквано място и в най-неподходящото време. Няма никакъв начин да предугадите кога идиотът ще нанесе своя удар. В конфронтацията си с глупака умният човек зависи изцяло от милостта на глупака да го пощади, от милостта на едно създание, действащо по правила, които умният не разбира.

Атаката на глупака обикновено ви сварва неподготвени.

Даже когато атаката стане очевидна, е трудно да се защитите от нея, защото тя няма рационална структура.

Това го е казал още Шилер: «И боговете са безсилни срещу глупостта».

Четвърти закон на глупостта

Тези, които не са глупаци, винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците. Те постоянно забравят, че да си имаш работа с глупак във всеки момент на всяко място и при всякакви обстоятелства, означава да допускаш грешка, която ще ти струва скъпо в бъдеще.

Простодушните хора от зона Н обикновено не могат да разпознаят опасността, която идва от глупаците на зона S, което не би трябвало да ни учудва. Учудващото е, че глупаците биват подценявани и от останалите зони - и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупака те се отпускат и наслаждават на собственото си интелектуално превъзходство вместо да се стегнат бързо, за да минимизира загубите си, когато глупакът им скрои номера си.

Шири се стереотипът, че глупакът вреди само на себе си. Не! Не трябва да се бърка глупакът с простодушния. Никога не се съюзявайте с глупаци с идеята, че ще можете да ги използвате за собствена изгода. Ако постъпите така, очевидно не разбирате природата на глупостта. Така вие предоставяте терен да си разиграва топката на глупака, за да ви нанесе още по-голяма вреда.

Пети основен закон

Вместо да анализираме благополучието на отделния човек, нека да видим благополучието на обществото, разглеждано в този контекст като алгебричен сбор от индивидуалните благосъстояния. Разбирането на Петия закон е важно за анализа. Може да добавим (в скоби), че от всичките закони той е най-известен и следствието му се цитира най-често. Петият закон гласи:

Глупавият човек е най-опасният тип човек.

Следствие на закона:

Глупавият човек е по-опасен от бандита.

Резултатът от действието на идеалния бандит е простото преминаване на материални ценности и/или благосъстояния от един човек към друг. След действието на идеалния бандит сметката му е на известен плюс, равен на минуса по сметката на друг човек. Обществото като цяло от това не е станало нито по-добре, нито по-зле. Ако всичките му членове бяха идеални бандити, обществото като цяло би останало в стагнация, би си загнивало тихо, но не би се сблъсквало с някакви големи катастрофи. Цялата система би се свеждала до трансфер на богатствата в полза на тези, които предприемат някакви действия за това. Ако всички членове на такова общество биха действали редовно и последователно, не само обществото като цяло, но и отделните индивиди биха се наслаждавали на стабилност. Това лесно се забелязва във всяка страна, където властта е корумпирана, а гражданите ѝ постоянно заобикалят законите.

Но когато на сцената излязат глупавите, картината напълно се променя. Глупавите хора причиняват загуби на останалите без съответстваща изгода за себе си. По този начин благата се унищожават, а цялото общество обеднява и отслабва. Системата на изчисление на рисунката показва, че индивидите отдясно на правата POM с действията си умножават богатството на обществото, макар и в различна степен, а действията на онези отляво на POM предизвикват деградацията му.

С други думи простодушните с признаци на разумност (област H1), разумните бандити (област B1) и главно самите разумни хора (област I) внасят своя дял (макар и в различна степен) за увеличаване благосъстоянието на обществото. От друга страна бандитите с отклонение в посока на глупостта (област B2) и простодушните до глупост (област H2) увеличават вредата, причинявана от глупаците и по такъв начин подсилват незчестната разрушителна сила на група S.

Всичко това навежда на някои мисли за функционирането на обществото. Според Втория закон частта на глупавите хора е константа s, върху която не оказват никакво влияние времето, разстоянието, расата, класата или някакви други социокултурни или исторически променливи. Би било груба грешка да се смята, че броят на глупавите хора в едно западащо общество е по-голям отколкото в прогресиращото общество. Те и двете са заразени с едно и също относително количество глупаци. Разликата е само в това, че в лошо функциониращото общество: а) на глупавите е разрешено от останалите членове на обществото да станат по-активни и да предприемат повече действия; б) съществува промяна в състава на отделните зони: в областта отдясно на правата POM населението леко намалява (I, H1, B1), а в лявата част пропорционално се увеличава (H2 и B2).

Тази теоретична постановка нееднократно се потвърждава от изчерпателния анализ на случаи от историята…

Дали ще разглеждате класическата, средновековната или съвременната епоха, поразителен е фактът, че във всяка развиваща се страна неизбежно се открива и част s на глупави хора, но има и необичайно висок брой разумни хора, които успяват да държат под контрол глупавите и същевременно да произвеждат достатъчно ценности за себе си и за останалите членове на обществото, за да се постига един уверен прогрес.

В деградиращата страна дялът на глупавите хора също е равен на s, но сред останалата популация се забелязва тревожен ръст на глупавите бандити (B2 в зона B), заемащи властови позиции, и не по-малко тревожен ръст на простодушните безпомощни хора (цялата зона H)м които остават извън властта. Такава промяна в състава на неглупавата популация неизбежно води до засилване на деструктивните последици от действията на активните глупаци s и стремителен упадък. И тогава страната се сгромолясва в пропастта.

Carlo M. Cipolla, The basic laws of human stupidity.

Илюстрациите са от първоизточника и са дело на Джеймс Донели (James Donnelly).

10 стари уреди, които все още не искат да почиват в музея

Техниката се развива постоянно, променя се и се усъвършенства. Оказва се, обаче, че има много стари устройства, които са все още действащи. И въпреки че са се сменили няколко поколения техни потомци, тези прародители на позната ни домашна техника все още работят безотказно и са по-надеждни и сигурни от най-съвременните изобретения.

Вече 111 години в пожарната на калифорнийския град Ливърмор свети най-старата електрическа крушка. И то почти непрекъснато, ако не броим паузата от една седмица, през която се е наложило да бъде изключена.

От няколко години Хари Кокс използва тази прахосмукачка, произведена през 1904 година. Намерил я на сметището край завода, в който работи.

В кухнята на Розмари Кингхорн действа хладилник, купен от семейството й преди 77 години. През всичкото време хладилникът не е бил ремонтиран нито веднъж и продължава да изпълнява все така надеждно фунциите си.

Най-старият действащ компютър в света все така продължава да заема цяла стая в Ikeda Memorial Hall (Япония). FACOM 128 B е бил конструиран през 1958 година и продължава да функционира, макар че производителността му не надвишава тази на един банален калкулатор.

След Втората световна война били създадени няколко модела андропоидни робота, между които и робота, който виждате на снимката. Купил го от една разпродажба за 20 $ Тони Сайл, когато бил 19-годишен. Той сам му добавил някои детайли, но след време играчката се оказала захвърлена в гаража му. След 45 години бившият офицер от Кралската армия на Великобритания си спомнил за железния си приятел, избърсал го от праха, смазал го, сменил му батериите и....роботът тръгнал!

Все още продължава да работи и телевизорът „Маркони”, произведен през 1936 година. Три седмици след началото на телевизионните предавания във Великобритания той бил купен за 100 лири, а днес струва 5 000.

През 1932 година в Ашвил (Охайо) местният жител Теди Бор конструирал този светофар. Оттогава устройството работило несменяемо до 1982 година, когато го преместили в градския музей. Днес това е най-старият действащ светофар в света.

Най-старият движещ се автомобил бил създаден във Франция през 1884 година по поръчка на граф дьо Дион. В края на миналата година на търг в пенсилванския град Хърши за него бяха платени 4,6 млн. долара.

За да почувствате духът и величието на историята, ви предлагам да отседнете в хотел Hoshi Ryokan в град Комацу, префектура Ишикава, Япония. Той е на 1300 години и е надживял 46 поколения собственици. Помещенията на комплекса, включващи хол, гостни, спа-център, ресторант и театър, са оформени в национален стил.

За най-стария киносалон в света се смята Helios Welt-Kino-Theater в полския град Шчечин, открит през 1909 година. Билетът тогава е струвал два гроша.

Прозрачно чудо

Тази удивителна пеперуда с прозрачни, сякаш направени от най-тънко стъкло, крила е позната като Грета Ото. 

Ефектът възниква поради недостиг на цветни люспички по крилата, които са с размах от 5,6 до 6,1 сантиметра. 

На английски се нарича «glasswinged butterfly», което в превод означава «пеперуда със стъклени крила» , а на испански името й звучи като «espejitos» (огледалца).

Синият гигант

Синият кит е най-голямото същество на земята. Теглото му, макар и много рядко, достига 200 тона, а дължината му - 33 метра. Има издължено, стройно синкаво-сиво тяло със сиви петна, различни по форма и големина. Отстрани и на гърба окраската му е по-светла, а главата и челюстта са по-тъмни. Плавниците на гърдите са тесни, заострени и продълговати, а този на опашката е широк и със заострени краища. Има около 60 подчелюстни гънки на гърлото. По-рано ареалът му за обитаване  се е простирал от Антарктика до Арктика. Но след като китоловният бизнес доведе почти до изтребването му, сега видът е вписан в Международната червена книга и защитен от международното право. 

Сините китове плуват със скорост 9-13 км/ч на групички по 2-3, понякога могат да се срещнат и единични екземпляри. В местата, богати на планктон, се събират по няколко групи.Стараят се да не приближават твърде много брега. 

Ако китът е изплашен и трябва да се спасява чрез бягство, може да развие скорост 25 км/ч, изпускайки фонтанчета на всеки 30 секунди. При спокойно състояние се задържа под вода 10-12 минути. След продължително гмуркане първо  на повърхността се показва отворът за дишане, който се намира на върха на главата му. Китовете са извънредно издръжливи, могат да плуват с дни без почивка. Дневно всеки кит изяжда по около тон планктонни ракообразни, което представлява приблизително 1 милион калории. Той ги поглъща заедно с хиляди литри вода, след което ги филтрира като с език притиска  този „хранителен бульон” към власинките в устата си. Впрочем езикът на синия кит е с дебелина 3 метра и тежи повече от слон.  Както писахме по-горе ареалът му непрекъснато се стеснява и днес групички сини китове могат да се срещнат на все по-малка територия: Берингово и Чукотско море,  в района на Командорските, Алеутските и Курилските острови, а също и в Анадирския залив и северозападната част на Тихия океан.

PS Кликвайки по фотографиите, ще ги видите в по-голям размер.

Още куриози за животни

При смърт на женската лисица мъжкият не си търси друга партньорка и прекарва остатъка от живота си като „ерген”. В обратния случай женската веднага си намира друг „кавалер”.

Пулсът на кита е 9 удара в минута.

Перлите в мидите нарастват с 0,1 мм годишно.

Бълхата скача до 33 см. Ако човекът притежаваше такава „скокливост”, рекордът за дълъг скок щеше да надхвърля 213 метра.

Мишката издържа без вода по-дълго от камилата.