В нашия език, според статистиката, има над 50 хиляди думи, обаче в ежедневието си един обикновен човек използва между 2 и 4 хиляди. Така че може напълно отговорно да заявим, че въпреки развитието на технологиите, все още сме зависими от произнесеното на глас. Но понякога, при цялото си богатство, нашият «език свещен» е недостатъчен за предаването с една дума на целия смисъл на понятието, което искаме да използваме, това, което французите наричат le mot juste (точно определение). Затова понякога вместо пространни обяснения хубаво би било да се ограничим до една-максимум две думи.
Backpfeifengesicht (немски) – лице, което плаче за бой. Най-близкият аналог е «търсиш си боя», но казано с една дума.
눈치 (Nunchi) (корейски) – изкуството да бъдеш не Backpfeifengesicht, а тактичен и вежлив човек, който изслушва с уважение събеседника си, не се бърше в покривката и веднага разбира настроението на околните. Интелигентен не е съвсем точно определение, защото корейската дума няма никакво отношение към умствените способности.
バックシャン (bakku-shan)(японски) – когато една жена в гръб изглежда привлекателна, а като се обърне, да я гълташ за страх. Нещо като: «Язък за дупето!»
חוצפה (chucpe) (иврит) – шокиращо, цинично и нагло поведение, което от формална гледна точка е неоспоримо. Да кажем, че едно дете е убило родителите си, а пред съда моли за снизхождение, защото е кръгло сираче.
Cafune (бразилски португалски) – нежно да прекарате пръсти по косите на любим човек.
Desenrascanco (португалски) – възможността да се измъкнете от трудна ситуация, без да имате някакво предварително обмислено решение или каквито и да било шансове. Най-приблизителният аналог е «да се родиш в риза или под щастлива звезда», но и той не е точен.
L’esprit d’escalier (френски) – чувството, което изпитваш след разговор, в който би могъл да кажеш много неща, но се сещаш или ги формулираш по най-добрия начин едва след това. С други думи, когато чак след разговора разбираш как е трябвало да отговориш. Буквално се превежда като «духът на стълбите», нещо като нашия „заден акъл”.
Fond de l’air (френски) – превежда се буквално като «дъното на въздуха» и означава, че уж е лято, грее слънце, по всички показатели трябва да се облечете леко, а всъщност е много студено. Не просто студено, а направо настръхвате.
Glaswen (уелски) – неискрена усмивка: когато човек се усмихва, а хич не му до смях.
Iktsuarpok (ескимоски) – представете се, че сте у дома, чакате някого, а той все не идва и не идва. Вие започвате да надничате през прозореца, излизате на прага, за да погледнете не се ли задава гостът ви. Приблизително така може да се опише състоянието, което на ескимоски се предава само с една дума.
Ilunga (Южно Конго) – човек, който първия път може да прости и забрави, втория - да се отнесе със снизхождение, но ако трети път го прекараш, ще ти го върне тройно.
Kaelling (датски) – всички сме виждали жени на улицата, в ресторанта, в парка, в супермаркета, които крещят на децата си като побъркани. Е, датчаните наричат такива жени точно така.
Koyaanisqatsi (език на североамериканските индианци хопи) – «природа, изгубила баланса и хармонията си» или «начин на живот, толкова лудешки, че противоречи на самата природа». Най-доброто описание за живота на съвременния човек в един мегаполис.
Kummerspeck (немски) – дословно се превежда като «бекон от мъка» и означава вашето действие, когато започвате да поглъщате безразборно всичко, което ви падне, за да заглушите депресията си.
Lagom (шведски) – нито прекалено много, нито прекалено малко, а с аптекарска точност.
Mamihlapinatapai (ягански - език на племената от Огнена земя) – погледът, който си разменят двама души, когато осъзнават, че искат едно и също, но никой не се решава да започне пръв.
Myötähäpeä (финландски) – когато някой е направил нещо глупаво, а незнайно защо вие се срамувате вместо него.
Nakakahinayang (тагалски, Филипини) – чувството на съжаление, което изпитваш, когато не си могъл да се възползваш от ситуация или предоставила ти се възможност, защото не си се осмелил да рискуваш, а някой е посмял и се е получило както трябва.
Oka (езикът ндонга, Нигерия) – затруднено уриниране, предизвикано от преяждане с жаби преди да е започнал сезонът на дъждовете.
Rwhe (езикът цонга - разновидност на банту, Южна Африка) – да паднеш пиян и гол на пода и да заспиш.
Sgiomlaireachd (галски шотландски) – раздразнението, което предизвикват у теб хора, които ти пречат да се нахраниш, когато си адски гладен.
Tartle (шотландски) – паническото състояние, когато трябва да представите на някого даден човек, а не можете да си спомните името му.
Tingo (паскуалски, Океания) – да взимаш на заем от приятел пари или вещи, докато го оставиш без нищо, само с едни голи стени.
侘寂 (Wabi-Sabi) (японски) – възможността да видите нещо прекрасно в несъвършенството му. Например, в руините на несебърските църкви или във Венера Милоска, макар че няма ръце. Богинята Нике от Самотраки даже глава няма и въпреки това е прекрасна.
Yuputka (улва, език на индианците от Хондурас и Никарагуа) – На нас, българите, тази дума ще ни се стори неприлична, но в нея няма нищо вулгарно, а предава усещането, когато вървите през гора и ви се струва, че някой се допира до кожата ви, призраци например.
Няма коментари:
Публикуване на коментар