Наричат ме феминистка всеки път, когато не позволявам да си изтриват подметките в мен.
Аз съм една тиха, скромна женица. Обидите ли ме, тихо ще ви закопая и скромно ще го отпразнувам.
Не ме ядосвай, че няма вече къде да крия труповете. Шегувам се, бе, има още място.
Не будете звяра в мен, той и така, горкичкият, не си доспива.
Когато искам да чуя нещо умно, вземам думата.
Недейте за Вас, да поговорим за нещо приятно!
Можеш да намериш общ език с мен, само ако прехапеш своя.
Ранените с думи довършвам с мълчание.
Вземам си думите обратно, измислих нови.
Имам един недостатък: не мога да общувам с глупаци.
Нямам мания за величие. Великите хора от такова не боледуват.
Не можете да си представите колко е трудно да си скромна, когато си най-добрата.
Получих смс „Здрасти! Позна ли ме?” Да бе, по почерка...
Да ви забравя?! Ама, моля ви се! Де да можех първо да ви запомня!
За човечеството е свойствено да преувеличава женските потребности и мъжките възможности.
Домофонът е много интересно средство за общуване. Днес, например, не пуснах едно Пуйче око, някой си Свой и един непознат за мен Благой.
Чувствам се като тампон - на хубаво място, но в лошо време.
Ех, на кого да оставя тази страна!..... Днес отново я спасих. Платих си данъците.
Заменям чувство за хумор срещу повод за смях.
Днес не изпитвам безпричинни страхове.
Не ми се живее, а ме мързи да се гръмна.
Когато постоянно ми повтарят, че съм се променила в положителна посока, неволно се замислям какъв ли изрод съм била първоначално.
Струва ви се, че си позволявам прекалено много, само защото вие от прекалено много неща се отказвате.
Докато другите питат „Защо?”, аз си казвам „Защо пък не”.
Хората казват, че съм се променила, защото престанах да се държа така, както на тях им се иска.
Не ви харесвам ли? Можете да се гръмнете, защото няма да се променя!!!!
Не ви искам съветите, по-добре измийте чиниите вместо мен!
Като не ви харесвам, оплачете се на производителя.
По-добре щеше да бъде, ако следяхте за външния си вид така усърдно, както следите живота ми.
Когато ме критикуват само си оправям короната и отминавам.
Имам златен характер, затова е тежък.
Казват, че в живота си трябва да промениш нещо, затова днес ще седна на телевизора и ще погледам дивана.
Съвестта ми е толкова прозрачно-чиста, че почти не се забелязва.
Да не съм море, че да се вълнувам.
Омръзна ми да решавам задачи, които са по силите ми.
Вчера си изпрах джинсите. Сега имам чисти джинси, две чисти запалки и някакъв опит в прането на пари.
Повярвайте, аз съм истински ангел, само че крилете ми са на химическо чистене, а ореолът ми в момента се зарежда.
Щастлива съм по дефолт, моля не пипайте настройките ми!
Писна ми да ме питат „Може ли да се запознаем?” Че аз да не съм лекар, та да казвам какво може и какво не може..
Не си търся половинката. Просто съм се родила цяла.
Много мразя, когато на улицата ме оглеждат от глава до пети. Направо ми идва да кажа: „Ако искате, може и да се завъртя!”
Може да съм вятърничава, но затова пък мислите ми са винаги проветрени.
Няма ли кой да се ожени за мен? Спешно е! Всичките ми приятелки се оплакват от мъжете си, всички такива едни тъжни. Само аз се усмихвам щастливо, неудобно е някакси.
Мнозина ме питат как може такава красива жена като мен да си няма гадже. Имах бе, ама умря от щастие.
Всяка сутрин си задавам един и същ въпрос: „Защо снощи не си легнах по-рано?”
Искам да съм Спящата красавица. Поне за 10-12 часа. Спи ми сеееее....
Цял ден не спя, цяла нощ не ям, разбира се, че ще съм изтощена.
Будилникът ми сигурно е мъж - просто завижда на нашето щастие с възглавницата.
Сутрин винаги завиждам на безработните.
Искам такава работа като на дядо Коледа - 24-часов работен ден, ама веднъж на 365 дни.
Скъперникът плаща двойно. Търся си работодател скъперник.
Не искам да изкарвам повече, искам да ПОЛУЧАВАМ повече.
Шефът иска да работим за трима. Добре, че сме петима.
Не мога да стоя, когато другите работят. Ще ида да си легна.
Обичам работата. Работата ме увлича. С часове мога да седя и да гледам как работят.
Краят на света през 2012 се пада в неделя. Значи в понеделник може да не ходя на работа.
Връщам се от работа. Няма топла вода - пак някаква авария. Слагам една голяма тенджера вода да се стопли. Почти завираше, когато поръсих щипка сол, разтроших едно кубче бульон, капнах малко олио. Усетих се, чак когато разкъсвах пакета със спагетите.
Понякога мъжа ми го тресе от номерата ми. Значи съм потресаваща жена.
Който си играе с котка, не трябва да се оплаква, че го е одраскала.
Когато съм зад волана, се чувствам като богиня. Аз карам, а мъжът ми се моли.
Той яде-аз готвя, той облича-аз пера, той разхвърля-аз прибирам. Какво ли бих правила без него?
Седиш си вкъщи, миеш чинии, чистиш, гладиш, готвиш, решаваш задачи с детето и точно когато най-накрая включиш компютъра, по закона на подлостта, ТОЙ се връща от работа и ти подхвърля „Ти пак ли си на компютъра?”
Не мъж, а съкровище! Направо ми иде да го заровя някъде.
Дал ми бил сърцето си, по-добре да ми върне нервите!
Седя си и си мисля - защо бих могла да го оставя. Намеря ли причина, ще го изгоня начаса.
За новогодишен подарък си пожелах наръч нерви и опаковка търпение.
Написах писмо на дядо Коледа...Дадох го мъжа си...Чакам...
Чувствам се така, сякаш някой ме е настъпил. Значи Новата година наистина е настъпила.
Хапваме двете с котката: аз - пилешка супа, тя - някакъв салам. Дадох й малко от крилцето, хареса й. В този момент звънна телефона. Като се върнах, намерих в чинията си парче салам и никакво пиле.
Между мен и мъжа ми има пълна сексуална съвместимост - снощи и двамата имахме главоболие, а онзи ден и двамата бяхме много уморени.
От половин година днес за пръв път отворих капака на компютъра и най-после разбрах къде се складира боклукът от Кошчето.
Два компютъра у дома спестяват сума нерви.
Тази сутрин мъжът ми каза, че спал у приятел. Звъннах на десет от най-добрите му приятели. Шест потвърдиха, че е спал у тях, а четири казаха, че още спи.
Господи, дай ми мъдрост, за да разбера какво иска от мен мъжа ми, да ми любов, за да му прощавам, дай ми търпение, за да понасям всичките му глупости. Само сила не ми давай, господи, че ще го убия и окото ми няма да мигне.
Тия дни чух поговорката „Кой от каквото се бои, това му се случва” и вече много ме е страх от забогатяване и от ослабване.
Отслабвам по три диети. С две не се наяждам.
Отслабнах. Вече не изглеждам като ПЪЛНА глупачка.
На гладен стомах не мога да мисля, а като се наям - не искам.
Всички мислят, че момичетата си мечтаят да се омъжат удачно. Нищо подобно! Мечтаем си да се тъпчем с всичко и да не пълнеем.
Отказах се от пиенето, пушенето и секса. Това бяха най-отвратителните двайсет минути в живота ми.
Боли ме душата, а като почна да я лекувам, ме заболява черният дроб.
Всеки има право на грешка, но аз съм на неограничен трафик.
Причината за половината ни житейски грешки: чувстваме тогава, когато трябва да се мисли и мислим тогава, когато трябва да се чувства.
Понякога изпадам в такова състояние, когато душата ми иска някакво тяло.
Целувам Ви, на практика почти безплатно.
Забравила съм да нахраня котката. От кухнята се чува тракане на тенджери и тигани - сигурно готви, няма да я притеснявам.
И така, окончателното ми решение е „Може би!”
Решавах един тест - по датата ти на раждане определят какъв си бил в предишния си живот. Излезе, че съм била осъден на смърт канибал, майка ми - роб от Нигерия, а баща ми - японска гейша. Ама че семейство.....
Нямам нищо против мъжът винаги да има последен думата, ако тази дума е „Разбира се, скъпа!”
Заменям скъп приятел за по-евтин, с доплащане.
Избавих се от 80 кг излишно тегло. Разведох се.
Живеехме си мирно и тихо. До момента, в който забелязах, че съседката бърше площадката на стълбището със слиповете на мъжа ми.
Все някога ще си спомня всичко, за което сме се карали, и ще напиша книга. Ще получа сума ти пари от този сборник с вицове.
Мислех си, че ми прикриват гърба, а те се криели зад мен.
Всичко е наред. С ножа в гърба и раните в сърцето вече свикнах.
Самотата е хубаво нещо. Ако има на кого да кажеш, че самотата е хубаво нещо...
Не сме прави да обвиняваме мъжете, че ни зяпат само в деколтето. Не си представям, че ако срещнем мъж с разкопчани гащи, ще го гледаме в очите.
Момичета, смилете се над мъжете! И без това животът им е жива трагедия - ту не сме им по вкуса, ту не сме им по джоба, ту не сме лъжица за тяхната уста.
Ех, защо не съм се родила мъж! Отваряш гардероба, първото, което изпадне отвътре го обличаш и си готов.
Днес докато се гримирах, три пъти припадах пред огледалото от красотата си.
Е, не съм чак такава кучка, де! Даже бивам и беззащитна....понякога... докато ми съхне лакът.
Ангел съм, честна дума! Просто на метла е по-бързо!
Разбира се, че по характер не съм сладка като захар, но предназначението ми не е да подслаждам кафето ви.
Китайска мъдрост гласи, че по гръб спели праведниците, по корем - грешниците, на лявата страна - цариците, а на дясната - мъдрите жени. Цяла семица се въртя в леглото - все не мога да се определя.
Готова съм да извървя хиляда крачки, за да те срещна, но нито една - за да те догоня.
Цял живот търся вълшебници, а попадам все на разказвачи на приказки.
Личният ми живот е като морга - тихо, мирно и от време на време докарват по някой нов.
Самота: когато чакаш някой да ти звънне, а звъни будилникът.
Помня всички, които ми обещаха, но не се обадиха повече.
Колкото повече се гледам в огледалото, толкова повече се убеждавам, че теорията на Дарвин е правилна.
Дали да не взема да се омъжа? Само че де се крие този нещастник?!
На стената на една позната днес пишеше „минус 18 см”. Беше ми неудобно да попитам и сега седя и се чудя подстригала ли се е или се е разделила с гаджето си.
Мъжете харесват красивите и недостъпни жени. Отивам да се разкрася и ще се затворя в сейфа.
Винаги се учудвам на оптимизма на мюсюлманите. Още не знаят какво ще израсте, а вече го режат.
Ама че живот. До 30 години доказваш, че вече си голяма. След 30 - че още си млада.
Нямам време за бавни танци.
Събудих се, изкъпах се, нагласих се... Усмихвам се и излизам да крася този свят.
Не е важно колко мъже е имало в моя живот, важното е колко живот е имало в моите мъже.
Ама че маниак и при това - асексуален!
Добре де, да речем, че те целуна!...
Не, тръгвай си, че ще взема да свикна!
Ако поискам, ще ти взема всичко, даже и фамилията.
Всеки от нас е ангел с едно крило - можем да летим само прегърнати.
Можем да се отдаваме без да обичаме, но не можем да обичаме без да сме отдадени.
Как си избирам мъжете ли? Казвам: умните надясно, красивите наляво. Който се колебае, е мой.
Напоследък страшно ме дразни, когато ме питат „Госпожице, може ли да се запознаем?” Иде ми да им кажа: „Че откъде да зная може ли, питай майчето си!”
Моят девиз е „Променяй се, но остани незаменима!”
Любовта е като вятъра в ръката ти - усещаш го, ала не можеш да го уловиш.
Доверие е когато ти казват: „Да знаеш, твоят ходи!”, а ти им отговаряш: „Да ходи, той е облечен и обут топло”
Колкото повече приятели вземат книжки, толкова по-внимателно пресичам улицата.
Опитах се да обясня на катаджията, че вчера бях с други обувки и книжката ми е останала в другата чанта. Това се оказа непоносимо за мъжката му логика.
