вторник, 31 януари 2012 г.

Торта с целувки, лешници и ягодов сос


Продукти:
200 гр. целувки
500 мл. сладкарска сметана
150 гр. изпечени и ситно смлени лешници
2 с.л. бренди

За ягодовия сос:
150 гр. ягоди
1 с.л. пудра захар
1 с.л. лимонов сок


Приготвяне:
Целувките се натрошават и разделят на 3 части.
В тапицирана с пекарска хартия форма се изсипва едната част.
Сметаната се разбива, добавят се смлените лешници, втората част целувки и брендито. Изсипва се върху целувчения блат. Подравнява се и тогоре се изсипват останалите натрошени целувки.
Охлажда се 2 часа в хладилник.
Освобождава се от формата и хартията и леко се наръсва с какао.
При сервиране всяко парче се полива с ягодовия сос.

петък, 27 януари 2012 г.

Рогоносец-рекордьор

Запознайте се с Лърч-притежателя на най-големите рога в света.


Той е от породата Watusi  и живее в един приют за животни. Всяко от украшенията му е с дължина 92 см и тежи около 50 кг.

събота, 21 януари 2012 г.

Членестоного-гигант

Щурецът, който виждате на снимката, е най-голямото насекомо на земята, даже морков не може да му се опре. Той е от вида Вета, има размах на крилете 21 см и доскоро е бил смятан за изчезнал, унищожен от случайно докарани плъхове. Открива го наново известният ентомолог Марк Мофет на новозеландския остров Литъл Бариър.  

сряда, 18 януари 2012 г.

Кралицата на кобрите


1. Кралската кобра е най-голямата отровна змия. Може да достигне до 6 м дължина
2. Въпреки названието си тя не спада към истинските кобри, а образува самостоятелен род.
3. Тя е единствената змия, която се храни със змии, включително отровни.
4. Когато се срещат две кобри, те се мерят на дължина и по-късата засрамена се отстъпва.
5. Ухапване от кралска кобра може да убие дори слон.
6. За разлика от останалите змии, тя обаче контролира дозите отрова. Най-често хората хапе без отрова, за да не я изразходва за нещо, което не става за ядене.
7. Кралската кобра има два полови члена.
8. Половият акт между двойка кралски кобри може да продължи до 72 часа.
9. За разлика от повечето змии, кралската кобра си прави гнездо и се грижи за малките си.
10. Казват че притежава отлична памет и отличава човека, който я е хванал сред всички други.

За палачите


1. Традиционната качулка на главата на палача е измислица. Палачите никога не са криели лицата си. Само когато се изпълнявали смъртни присъди на някои средновековни крале, се правело изключение.
2. Палачът можел да провежда венчавки.
3. Палачите получавали доход от жертвите си. В началото им било разрешено да вземат само това, което се намирало от кръста надолу, а след  това получили право на всички дрехи на осъдените.
4. Палачът имал право да си взема от пазара хранителни продукти безплатно. Това право му било предоставено, за да получи храната, която не можел да си купи, понеже мнозина отказвали да вземат пари от ръце на палач.
 5. Палачът в Средновековието можел да практикува екзорсизъм (процедура по изгонване на зли духове, вселили се в човека). Тогава един най-сигурните методи да се изгони демонът, завладял тялото, било мъчението. Смятало се, че като причиняват болка на тялото, хората сякаш измъчват демона вътре в него и го карат да го напусне.
6. В църквата палачът трябвало да стои зад всички, почти на входа й, и да приема причастието последен.
7. Във Франции имало и жени-палачи. В указ на Луи Светия от 1264 година се казва, «че който злослови или постъпва противозаконно, по решение на съда да бъде бит с камшик от лице от неговия пол: мъжът — от мъж, жената — от жена, без присъствието на мъже».
8. Ако палачът искал да напусне, бил длъжен да предложи на градските власти кандидат, който да заеме поста му.
9. По положението си в обществото палачът спадал към нисшите слоеве редом с проститутките и актьорите. Даже ако се докосвали случайно до него, хората изпитвали неприятно усещане.
10. Палачът често оказвал услуги на съгражданите си. Той продавал части от телата на жертвите си и препарати, направени от тях, както и различни детайли, отнасящи се към изпълнението на смъртните присъди. Предмети като «ръката на славата» (отсечената ръка на престъпник) и парче от въжето, на което е бил обесен престъпник, се споменават често в книгите за магии и алхимия.

вторник, 10 януари 2012 г.

Из бележника на една силна жена


Наричат ме феминистка всеки път, когато не позволявам да си изтриват подметките в мен.
Аз съм една тиха, скромна женица. Обидите ли ме, тихо ще ви закопая и скромно ще го отпразнувам.
Не ме ядосвай, че няма вече къде да крия труповете. Шегувам се, бе, има още място.
Не будете звяра в мен, той и така, горкичкият, не си доспива.
Когато искам да чуя нещо умно, вземам думата.
Недейте за Вас, да поговорим за нещо приятно!
Можеш да намериш общ език с мен, само ако прехапеш своя.
Ранените с думи довършвам с мълчание.
Вземам си думите обратно, измислих нови.
Имам един недостатък: не мога да общувам  с глупаци.
Нямам мания за величие. Великите хора от такова не боледуват.
Не можете да си представите колко е трудно да си скромна, когато си най-добрата.
Получих смс „Здрасти! Позна ли ме?” Да бе, по почерка...
Да ви забравя?! Ама, моля ви се! Де да можех първо да ви запомня!
За човечеството е свойствено да преувеличава женските потребности и мъжките възможности.
Домофонът е много интересно средство за общуване. Днес, например, не пуснах едно Пуйче око, някой си Свой и един непознат за мен Благой.
Чувствам се като тампон - на хубаво място, но в лошо време.
Ех, на кого да оставя тази страна!..... Днес отново я спасих. Платих си данъците.
Заменям чувство за хумор срещу повод за смях.
Днес не изпитвам безпричинни страхове.
Не ми се живее, а ме мързи да се гръмна.
Когато постоянно ми повтарят, че съм се променила в положителна посока, неволно се замислям какъв ли изрод съм била първоначално.
Струва ви се, че си позволявам прекалено много, само защото вие от прекалено много неща се отказвате.
Докато другите питат „Защо?”, аз си казвам „Защо пък не”.
Хората казват, че съм се променила, защото престанах да се държа така, както на тях им се иска.
Не ви харесвам ли? Можете да се гръмнете, защото няма да се променя!!!!
Не ви искам съветите, по-добре измийте чиниите вместо мен!
Като не ви харесвам, оплачете се на производителя.
По-добре щеше да бъде, ако следяхте за външния си вид така усърдно, както следите живота ми.
Когато ме критикуват само си оправям короната и отминавам.
Имам златен характер, затова е тежък.
Казват, че в живота си трябва да промениш нещо, затова днес ще седна на телевизора и ще погледам дивана.
Съвестта ми е толкова прозрачно-чиста, че почти не се забелязва.
Да не съм море, че да се вълнувам.
Омръзна ми да решавам задачи, които са по силите ми.
Вчера си изпрах джинсите. Сега имам чисти джинси, две чисти запалки и някакъв опит в прането на пари.
Повярвайте, аз съм истински ангел, само че крилете ми са на химическо чистене, а ореолът ми в момента се зарежда.
Щастлива съм по дефолт, моля не пипайте настройките ми!
Писна ми да ме питат „Може ли да се запознаем?” Че аз да не съм лекар, та да казвам какво може и какво не може..
Не си търся половинката. Просто съм се родила цяла.
Много мразя, когато на улицата ме оглеждат от глава до пети. Направо ми идва да кажа: „Ако искате, може и да се завъртя!”
Може да съм вятърничава, но затова пък мислите ми са винаги проветрени.
Няма ли кой да се ожени за мен? Спешно е! Всичките ми приятелки се оплакват от мъжете си, всички такива едни тъжни. Само аз се усмихвам щастливо, неудобно е някакси.
Мнозина ме питат как може такава красива жена като мен да си няма гадже. Имах бе, ама умря от щастие.
Всяка сутрин си задавам един и същ въпрос: „Защо снощи не си легнах по-рано?”
Искам да съм Спящата красавица. Поне за 10-12 часа. Спи ми сеееее....
Цял ден не спя, цяла нощ не ям, разбира се, че ще съм изтощена.
Будилникът ми сигурно е мъж - просто завижда на нашето щастие с възглавницата.
Сутрин винаги завиждам на безработните.
Искам такава работа като на дядо Коледа - 24-часов работен ден, ама веднъж на 365 дни.
Скъперникът плаща двойно.  Търся си работодател скъперник.
Не искам да изкарвам повече, искам да ПОЛУЧАВАМ повече.
Шефът иска да работим за трима. Добре, че сме петима.
Не мога да стоя, когато другите работят. Ще ида да си легна.
Обичам работата. Работата ме увлича. С часове мога да седя и да гледам как работят.
Краят на света през 2012 се пада в неделя. Значи в понеделник може да не ходя на работа.
Връщам се от работа. Няма топла вода - пак някаква авария. Слагам една голяма тенджера вода да се стопли. Почти завираше, когато поръсих щипка сол, разтроших едно кубче бульон, капнах малко олио. Усетих се, чак когато разкъсвах пакета със спагетите.
Понякога мъжа ми го тресе от номерата ми. Значи съм потресаваща жена.
Който си играе с котка, не трябва да се оплаква, че го е одраскала.
Когато съм зад волана, се чувствам като богиня. Аз карам, а мъжът ми се моли.
Той яде-аз готвя, той облича-аз пера, той разхвърля-аз прибирам. Какво ли бих правила без него?
Седиш си вкъщи, миеш чинии, чистиш, гладиш, готвиш, решаваш задачи с детето и точно когато най-накрая включиш компютъра, по закона на подлостта, ТОЙ се връща от работа и ти подхвърля „Ти пак ли си на компютъра?”
Не мъж, а съкровище! Направо ми иде да го заровя някъде.
Дал ми бил сърцето си, по-добре да ми върне нервите!
Седя си и си мисля - защо бих могла да го оставя. Намеря ли причина, ще го изгоня начаса.
За новогодишен подарък си пожелах наръч нерви и опаковка търпение.
Написах писмо на дядо Коледа...Дадох го мъжа си...Чакам...
Чувствам се така, сякаш някой ме е настъпил. Значи Новата година наистина е настъпила.
Хапваме двете с котката: аз - пилешка супа, тя - някакъв салам. Дадох й малко от крилцето, хареса й. В този момент звънна телефона. Като се върнах, намерих в чинията си парче салам и никакво пиле.
Между мен и мъжа ми има пълна сексуална съвместимост - снощи и двамата имахме главоболие, а онзи ден и двамата бяхме много уморени.
От половин година днес за пръв път отворих капака на компютъра и най-после разбрах къде се складира боклукът от Кошчето.
Два компютъра у дома спестяват сума нерви.
Тази сутрин мъжът ми каза, че спал у приятел. Звъннах на десет от най-добрите му приятели. Шест потвърдиха, че е спал у тях, а четири казаха, че още спи.
Господи, дай ми мъдрост, за да разбера какво иска от мен мъжа ми, да ми любов, за да му прощавам, дай ми търпение, за да понасям всичките му глупости. Само сила не ми давай, господи, че ще го убия и окото ми няма да мигне.
Тия дни чух поговорката „Кой от каквото се бои, това му се случва” и вече много ме е страх от забогатяване и от ослабване.
Отслабвам по три диети. С две не се наяждам.
Отслабнах. Вече не изглеждам като ПЪЛНА глупачка.
На гладен стомах не мога да мисля, а като се наям - не искам.
Всички мислят, че момичетата си мечтаят да се омъжат удачно. Нищо подобно! Мечтаем си да се тъпчем с всичко и да не пълнеем.
Отказах се от пиенето, пушенето и секса. Това бяха най-отвратителните двайсет минути в живота ми.
Боли ме душата, а като почна да я лекувам, ме заболява черният дроб.
Всеки има право на грешка, но аз съм на неограничен трафик.
Причината за половината ни житейски грешки: чувстваме тогава, когато трябва да се мисли и мислим тогава, когато трябва да се чувства.
Понякога изпадам в такова състояние, когато душата ми иска някакво тяло.
Целувам Ви, на практика почти безплатно.
Забравила съм да нахраня котката. От кухнята се чува тракане на тенджери и тигани - сигурно готви, няма да я притеснявам.
И така, окончателното ми решение е „Може би!”
Решавах един тест - по датата ти на раждане определят какъв си бил в предишния си живот.  Излезе, че съм била осъден на смърт канибал, майка ми - роб от Нигерия, а баща ми - японска гейша. Ама че семейство.....
Нямам нищо против мъжът винаги да има последен думата, ако тази дума е „Разбира се, скъпа!”
Заменям скъп приятел за по-евтин, с доплащане.
Избавих се от 80 кг излишно тегло. Разведох се.
Живеехме си мирно и тихо. До момента, в който забелязах, че съседката бърше площадката на стълбището със слиповете на мъжа ми.
Все някога ще си спомня всичко, за което сме се карали, и ще напиша книга. Ще получа сума ти пари от този сборник с вицове.
Мислех си, че ми прикриват гърба, а те се криели зад мен.
Всичко е наред. С ножа в гърба и раните в сърцето вече свикнах.
Самотата е хубаво нещо. Ако има на кого да кажеш, че самотата е хубаво нещо...
Не сме прави да обвиняваме мъжете, че ни зяпат само в деколтето. Не си представям, че ако срещнем мъж с разкопчани гащи, ще го гледаме в очите.
Момичета, смилете се над мъжете! И без това животът им е жива трагедия - ту не сме им по вкуса, ту не сме им по джоба, ту не сме лъжица за тяхната уста.
Ех, защо не съм се родила мъж! Отваряш гардероба, първото, което изпадне отвътре го обличаш и си готов.
Днес докато се гримирах, три пъти припадах пред огледалото от красотата си.
Е, не съм чак такава кучка, де! Даже бивам и беззащитна....понякога... докато ми съхне лакът.
Ангел съм, честна дума! Просто на метла е по-бързо!
Разбира се, че по характер не съм сладка като захар, но предназначението ми не е да подслаждам кафето ви.
Китайска мъдрост гласи, че по гръб спели праведниците, по корем - грешниците, на лявата страна - цариците, а на дясната - мъдрите жени. Цяла семица се въртя в леглото - все не мога да се определя.
Готова съм да извървя хиляда крачки, за да те срещна, но нито една - за да те догоня.
Цял живот търся вълшебници, а попадам все на разказвачи на приказки.
Личният ми живот е като морга - тихо, мирно и от време на време докарват по някой нов.
Самота: когато чакаш някой да ти звънне, а звъни будилникът.
Помня всички, които ми обещаха, но не се обадиха повече.
Колкото повече се гледам в огледалото, толкова повече се убеждавам, че теорията на Дарвин е правилна.
Дали да не взема да се омъжа? Само че де се крие този нещастник?!
На стената на една позната днес пишеше „минус 18 см”. Беше ми неудобно да попитам и сега седя и се чудя подстригала ли се е или се е разделила с гаджето си.
Мъжете харесват красивите и недостъпни жени. Отивам да се разкрася и ще се затворя в сейфа.
Винаги се учудвам на оптимизма на мюсюлманите. Още не знаят какво ще израсте, а вече го режат.
Ама че живот. До 30 години доказваш, че вече си голяма. След 30 - че още си млада.
Нямам време за бавни танци.
Събудих се, изкъпах се, нагласих се... Усмихвам се и излизам да крася този свят.
Не е важно колко мъже е имало в моя живот, важното е колко живот е имало в моите мъже.
Ама че маниак и при това - асексуален!
Добре де, да речем, че те целуна!...
Не, тръгвай си, че ще взема да свикна!
Ако поискам, ще ти взема всичко, даже и фамилията.
Всеки от нас е ангел с едно крило - можем да летим само прегърнати.
Можем да се отдаваме без да обичаме, но не можем да обичаме без да сме отдадени.
Как си избирам мъжете ли? Казвам: умните надясно, красивите наляво. Който се колебае, е мой.
Напоследък страшно ме дразни, когато ме питат „Госпожице, може ли да се запознаем?” Иде ми да им кажа: „Че откъде да зная може ли, питай майчето си!”
Моят девиз е „Променяй се, но остани незаменима!”
Любовта е като вятъра в ръката ти - усещаш го, ала не можеш да го уловиш.
Доверие е когато ти казват: „Да знаеш, твоят ходи!”, а ти им отговаряш: „Да ходи, той е облечен и обут топло”
Колкото повече приятели вземат книжки, толкова по-внимателно пресичам улицата.
Опитах се да обясня на катаджията, че вчера бях с други обувки и книжката ми е останала в другата чанта. Това се оказа непоносимо за мъжката му логика.

Куриози от животинския свят


Времето за начало на прелетния период на птиците се определя от климата, като  посоката и силата на духащите ветрове са по-важни от температурата на въздуха.

Зъбите на охлюва са разположени на езика, с него той срязва и смила храната си.

Най-дългият червей — дългият линеус — достига 15 метра и живее по европейските атлантически брегове.
Езикът на синия кит тежи до 4 тона. Колкото голям слон!
Китовете могат да задържат дишането си до два часа.

Скорпионите могат да не се хранят почти две години, а кърлежите — до 10 години!

Морското свинче няма нищо общо нито с прасетата, нито с морето. То е гризач, близък роднина на зайците и е докарано в Европа през XVI в. от Южна Америка. Затова било наречено отвъдморско свинче, по-късно «отвъд» отпаднало и останало само «морско»
Преследваният от хищник жираф може да развие скорост до 50 км/ч, а това означава, че е в състояние да надбяга и най-бързия състезателен кон.

В Бразилия се срещат пеперуди, които притежават силен мирис, затова ги ловят специално и ги пускат да летят из дома, за да ароматизират въздуха.

Вълкът не е чак такъв хищник, за какъвто е смятан. Той може да утоли глада си и с жаби, насекоми, дори с горски плодове и полски дарове, а когато храната е съвсем оскъдна, преминава към пъпки на дървета, мъхове и лишеи.
Едно от най-древните насекоми на нашата планета е обикновената муха, възрастта на намерените вкаменени останки от нея се определя от учените на милиони години.

В Африка и Америка съществуват така наречените войнствени мравки, които убиват всичко, което им се изпречи на пътя. От тях бягат даже лъвовете.

Птицата-палач набожда мишки по тръните, като по този начин си прави запаси за черни дни.
Враните в ято, особено през зимата, могат да достигнат до 200–300 хиляди.

Пеят само мъжките славеи, които изразяват по този начин своята преданост и любов към женската, а тя обикновено седи някъде наблизо, но не отговаря с песни.

Женските слонове пляскат с уши, за да съберат малките си.                                                 Заекът барабани с крака по земята, когато подава сигнал за опасност.

Големите морски костенурки разбират езика на делфините. След като доплуват за да снесат яйцата си до крайбрежието на Никобарските острови в Индийския океан, те не излизат веднага на брега, а чакат специален сигнал от делфините, които оценяват обстановката и, ако е благоприятна (няма врагове, времето е подходящо и т. н.), чрез специален звук дават на костенурките разрешание да поемат към брега.

Най-тежката порода кучета е санбернарът, добре хранено куче от тази порода може да тежи 140 кг на 5 години.

В средновековна Европа бобърът е бил смятан за риба и месото му се оценявало много високо.

Ако храната на фламингото не е достатъчно, перата му от розови стават скучно-сиви. На свобода птиците се хранят със скариди и дребни водни растения, съдържащи багрилното вещество каротин.

Основната храна на най-голямата от отровните змии — кралската кобра — са змии, в това числа и от родствени видове. Затова кралската кобра се ползва с добра слава в местата, които обитава, тъй като унищожа огромен брой отровни змии.

В САЩ за ранно откриване на течове в газопроводите се използват лешояди, които притежават изключително обоняние. Налага се, обаче, към природния газ да се добавя вещество с мирис на развалено месо.

















За обонянието


Природата ни е надарила с пет сетива и обонянието е важен елемент от нашето възприятие на света.
Най-любими за хората са мирисът на току-изпечен хляб, прясно окосена трева и кафе. Ароматът на кифлички и кафе не само възбужда апетита, но и увеличава желаниетo за покупки. Затова често в големите магазини ухае на кафе и прясно изпечени сладкиши. Много от животните също имат любими миризми. За кучетата, например, това е мирисът на анасона, за котките – на валериана и мента, лъвовете обичат хубавите парфюми. А пък камилата си  пада по миризмата на цигарения дим, може би оттам идва и известната марка цигари Camel.

Във каталога на френската парфюмерийна банка се срещат над 8 000 наименования. Съвременните парфюми могат да съдържат към 300 различни компоненти. За създаване на парфюми се използват повече от 6 000 названия на различни суровини.
Живеещият в шумната и замърсена среда на големите градове човек не усеща до 70% от градските миризми. Докато африканецът, който обитава дивата природа, е способен да улови миризмата на свой приятел, минал по горска пътечка няколко часа преди това.

При пеперудите Astias selene мъжкият долавя миризмата на женска от 11 километра.
В носа си кучето има  230 милиона обонятелни клетки, докато нашите са 10 – 11 милиона, т. е. 20 пъти по-малко. Въпреки това, кучето не може да открие нещо, което изобщо не мирише. Доскоро Чехия беше единствена сред производителите на взривни материали, която не добавяше ароматни вещества, с което силно се затрудняваше борбата с тероризма.

Известно е, че организмът отличава един аромат от друг чрез обонятелната си луковица. При рибите с тяхното фантастично обоняние тази луковица е огромна, а мозъкът им – съвсем малък. При човека е обратно. Защо? От изследвания става ясно, че единствено при човека с обработката на информацията се занимава не само луковицата, но и мозъкът. Смята се, че някога нашият мозък е започнал да расте, точно за да обслужва обонянието. После укрепнал, поел и други функции и се превърнал в това, което е днес.