За обонянието

Природата ни е надарила с пет сетива и обонянието е важен елемент от нашето възприятие на света.

Най-любими за хората са мирисът на току-изпечен хляб, прясно окосена трева и кафе. Ароматът на кифлички и кафе не само възбужда апетита, но и увеличава желаниетo за покупки. Затова често в големите магазини ухае на кафе и прясно изпечени сладкиши. Много от животните също имат любими миризми. За кучетата, например, това е мирисът на анасона, за котките – на валериана и мента, лъвовете обичат хубавите парфюми. А пък камилата си  пада по миризмата на цигарения дим, може би оттам идва и известната марка цигари Camel.

Във каталога на френската парфюмерийна банка се срещат над 8 000 наименования. Съвременните парфюми могат да съдържат към 300 различни компоненти. За създаване на парфюми се използват повече от 6 000 названия на различни суровини.

Живеещият в шумната и замърсена среда на големите градове човек не усеща до 70% от градските миризми. Докато африканецът, който обитава дивата природа, е способен да улови миризмата на свой приятел, минал по горска пътечка няколко часа преди това.

При пеперудите Astias selene мъжкият долавя миризмата на женска от 11 километра.

В носа си кучето има  230 милиона обонятелни клетки, докато нашите са 10 – 11 милиона, т. е. 20 пъти по-малко. Въпреки това, кучето не може да открие нещо, което изобщо не мирише. Доскоро Чехия беше единствена сред производителите на взривни материали, която не добавяше ароматни вещества, с което силно се затрудняваше борбата с тероризма.

Известно е, че организмът отличава един аромат от друг чрез обонятелната си луковица. При рибите с тяхното фантастично обоняние тази луковица е огромна, а мозъкът им – съвсем малък. При човека е обратно. Защо? От изследвания става ясно, че единствено при човека с обработката на информацията се занимава не само луковицата, но и мозъкът. Смята се, че някога нашият мозък е започнал да расте, точно за да обслужва обонянието. После укрепнал, поел и други функции и се превърнал в това, което е днес.