неделя, 4 декември 2016 г.

Петте фундаментални закони за глупостта на Карло Чипола

Карло Мария Чипола е италиански историк по икономика. За целия си дълъг живот (умира през 2000 г. на 78 години) той пише много дебели и доста добри научни трудове, но му донесе световна слава и известност един тъничък трактат за основните закони на човешката глупост. Дългите години изследвания за природата на глупостта му позволяват да  формулира ПЕТ универсални закони, които са приложими за всяко общество. Оказва се, че глупостта сама по себе си е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим. В малкия си шедьовър Чипола обяснява много от странните и неразбираеми досега неща, които се случват около нас, в лек и непринуден стил като ни кара да се смеем с горчиви сълзи.
Трактатът не следва да се възприема буквално, но в него определено присъства здраво семе, което ни кара да се замислим сериозно за важните неща и да проумеем, че за обществото е пагубно не голямото количество глупаци, а недостатъчното количество умни.
Първият основен закон на човешката глупост еднозначно предполага, че
Всеки човек винаги и неизбежно подценява количеството на глупаците в текущата ситуация.
Първият основен закон не ми позволява да приписвам някаква конкретна числена стойност на частта глупави хора от цялото население: всяка числена оценка ще се окаже намалена. Затова аз ще обозначавам техния дял със символа S.
Звучи като размита баналност и снобизъм, но животът постоянно доказва верността на този закон. Както и да оценявате хората около вас, вие постоянно ще се сблъсквате със следните ситуации:
-      - Човекът, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, при определени обстоятелства се оказва изключителен идиот.
-      - Глупаците през цялото време се появяват на най-неочаквани места и в най-неподходящото време, за да объркат плановете ви.
Втори основен закон
Културните традиции, които са модерни сега на Запад, допринасят да се подхожда към живота уравниловъчно. На хората им харесва да мислят за човешките същества като за продукт на една идеално конструирана машина за масово производство. Генетици и социолози прилагат особени усилия с помощта на впечатляващ обем научни данни и формулировки да докажат, че всички хора са равни по природа; и ако има някои по-равни от останалите, причината за това е възпитанието, а не природата. Не мога да се съглася с тази широко разпространена гледна точка. Твърдо съм убеден и дългогодишните ми наблюдения и експерименти го потвърждават, че хората не са равни: някои са глупави, а други — не и разликата между тях е заложена от природата, а не се определя от културни фактори. Човекът е глупав в същия смисъл, в който е червенокос, той спада към глупаците както спада към носителите на определена кръвна група. Глупавият човек се ражда глупав по волята на Провидението, ако щете. Но бидейки убеден, че част от човешките същества е глупава и то поради генетични особености, аз не се опитвам с хитрост отново да ви доведа до идеите на класовата или расовата дискриминация. Аз съм твърдо уверен, че глупостта е «случайна» привилегия, която се среща във всички човешки групи равномерно разпределена в някаква постоянна пропорция. Този факт е формулиран на научен език под формата на втория основен закон
Вероятността един човек да бъде глупав не зависи от никакви други негови качества.
В това отношение Майката Природа, изглежда, наистина е надминала себе си, тъй като успява да изравни честотата на глупостта, срещаща се в една група, толкова успешно, че тя да не зависи от големината на групата. 
Тази идея беше трудно да се разбере и асимилира, но твърде много експериментални данни потвърждаваха нейната фундаментална точност. Вторият основен закон е железен закон без никакви изключения. Феминистките от Движението за освобождение на жените ще го подкрепят, защото той гласи, че глупачките-жени не са повече от глупаците-мъже. Недоразвитият Трети свят може да се утеши с него, тъй като ще намери във Втория закон доказателства, че развитите страни не са чак толкова развити. Независимо от това дали ви е приятен Вторият закон или не, следствията от него са плашещи: дали ще се движите из британското висше общество или ще намерите пристан в Полинезия и ще се сприятелите с местните ловци на глави, дали ще се затворите в манастир или ще решите да прекарате остатъка от живота си в казиното, заобиколени от красиви и страстни жени, умерено продажни, вие винаги ще срещате същото съотношение идиоти и то винаги (в съответствие с Първия закон) ще надминава вашите очаквания.
Образованието няма нищо общо с вероятността да намерите определен брой глупаци във всяко общество. Потвърдиха го многобройните ми експерименти в университети с пет групи: студенти, служители в университетските канцеларии, обслужващ персонал, сътрудници на администрацията и преподаватели. Когато анализирах групата на нискоквалифицирания персонал, глупаците се оказаха повече, отколкото очаквах (Първия закон), отдадох го на социалните условия: бедност, сегрегация, недостатъчно образование. Но колкото се изкачвах по-нагоре по социалната стълбица, толкова повече разбирах, че съотношението е същото както при белите якички, така и при студентите. Още повече ме впечатли да видя същото съотношение и при  професорите — било то в малък провинциален колеж или голям университет, всеки път една част от преподавателите се оказваше глупава. Бях толкова поразен от резултатите, че реших да проведа експеримент и сред интелектуалния елит — нобеловите лауреати. В крайна сметка и той потвърди суперсилите на природата: определено количество от носителите на отличието също бяха глупави.
Трети (златен) закон
Третият основен закон предполага, макар да не го заявява явно, че човешките същества се делят на няколко категории: простодушни, разумни, бандити и глупаци. Ще ги разпознаете лесно в четирите части  на рисунката – H, I, B, S, по посока на часовниковата стрелка:

Ако Том извършва някакво действие и търпи загуба, но носи полза на Дик, оценката на Том се намира в зона H: Той е действал простодушно. Ако извършва нещо, което носи полза и на двамата, оценката му попада в зона I: Том действа разумно. Ако с действието си той носи полза за себе си, но причинява вреда на Дик, оценката му е в зона B: Той действа като бандит. И последно, действията на Том се оценяват като глупост за всички положения от минусовата област на двете координатни оси Х и Y, които ограничават зоната S.
Глупакът е индивид, който причинява вреди, щети, загуби на друг индивид или на група индивиди, без никаква полза или дори със загуба за себе си.
Когато за първи път се срещнат с Третия закон, рационалните хора инстинктивно реагират на него с чувство на скептицизъм. Наистина разумните хора трудно осъзнават и разбират нерационалното поведение. Но нека напуснем мъгливото поле на теорията и да огледаме  прагматично нашето ежедневие. Ще си спомним случаите, когато някой е действал изгодно за себе си и ни е причинил загуби, тогава сме си имали работа с бандит. Ще си спомним и онзи, който ни е бил полезен с вреда за себе си, защото е бил безпомощен. Също така може да си припомним и случаи, когато нечии действия са били изгодни и за двете страни, защото са били действия на разумен човек. Такива неща наистина се случват. Но ако се замислите сериозно, ще признаете, че в ежедневието ни те се случват доста рядко. Ежедневието ни се състои предимно от случаи, в които губим пари и/или време и/или енергия и/или апетит, настроение и здраве заради необяснимите действия на някакво нелепо същество, което не извлича никаква полза от причинените ни неудобства, усложнения и щети. Никой не знае, не разбира или не може да обясни защо недоразумението прави това, което прави. Всъщност няма никакво обяснение или има само едно, което не е много по-добро от никаквото: този човек е просто глупав.
Лесно можем да си представим мащаба на щетите, които глупаците са способни да нанесат, ако попаднат в органите на властта или получат  политически и социални пълномощия. Специално заслужава да се отдели внимание на въпроса кое точно прави глупака опасен.
Глупавите хора са опасни, защото рационалните трудно си представят логиката на неразумното поведение. Умният човек е в състояние да разбере логиката на бандита, защото бандитът е рационален — той просто иска да получи повече блага, но не е достатъчно умен, за да си ги спечели сам. Бандитът е предсказуем, защото срещу него може да се изгради защита. А да се прогнозират действията на глупака е невъзможно, той ще ви навреди без причина, без цел, без план, на най-неочаквано място и в най-неподходящото време. Няма никакъв начин да предугадите кога идиотът ще нанесе своя удар. В конфронтацията си с глупака умният човек зависи изцяло от милостта на глупака да го пощади, от милостта на едно създание, действащо по правила, които умният не разбира.
Атаката на глупака обикновено ви сварва неподготвени.
Даже когато атаката стане очевидна, е трудно да се защитите от нея, защото тя няма рационална структура.
Това го е казал още Шилер: «И боговете са безсилни срещу глупостта».
Четвърти закон на глупостта
Тези, които не са глупаци, винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците. Те постоянно забравят, че да си имаш работа с глупак във всеки момент на всяко място и при всякакви обстоятелства, означава да допускаш грешка, която ще ти струва скъпо в бъдеще.
Простодушните хора от зона Н обикновено не могат да разпознаят опасността, която идва от глупаците на зона S, което не би трябвало да ни учудва. Учудващото е, че глупаците биват подценявани и от останалите зони - и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупака те се отпускат и наслаждават на собственото си интелектуално превъзходство вместо да се стегнат бързо, за да минимизира загубите си, когато глупакът им скрои номера си.
Шири се стереотипът, че глупакът вреди само на себе си. Не! Не трябва да се бърка глупакът с простодушния. Никога не се съюзявайте с глупаци с идеята, че ще можете да ги използвате за собствена изгода. Ако постъпите така, очевидно не разбирате природата на глупостта. Така вие предоставяте терен да си разиграва топката на глупака, за да ви нанесе още по-голяма вреда.
Пети основен закон
Вместо да анализираме благополучието на отделния човек, нека да видим благополучието на обществото, разглеждано в този контекст като алгебричен сбор от индивидуалните благосъстояния. Разбирането на Петия закон е важно за анализа. Може да добавим (в скоби), че от всичките закони той е най-известен и следствието му се цитира най-често. Петият закон гласи:
Глупавият човек е най-опасният тип човек.
Следствие на закона:
Глупавият човек е по-опасен от бандита.
Резултатът от действието на идеалния бандит е простото преминаване на материални ценности и/или благосъстояния от един човек към друг. След действието на идеалния бандит сметката му е на известен плюс, равен на минуса по сметката на друг човек. Обществото като цяло от това не е станало нито по-добре, нито по-зле. Ако всичките му членове бяха идеални бандити, обществото като цяло би останало в стагнация, би си загнивало тихо, но не би се сблъсквало с някакви големи катастрофи. Цялата система би се свеждала до трансфер на богатствата в полза на тези, които предприемат някакви действия за това. Ако всички членове на такова общество биха действали редовно и последователно, не само обществото като цяло, но и отделните индивиди биха се наслаждавали на стабилност. Това лесно се забелязва във всяка страна, където властта е корумпирана, а гражданите ѝ постоянно заобикалят законите.
Но когато на сцената излязат глупавите, картината напълно се променя. Глупавите хора причиняват загуби на останалите без съответстваща изгода за себе си. По този начин благата се унищожават, а цялото общество обеднява и отслабва. Системата на изчисление на рисунката показва, че индивидите отдясно на правата POM с действията си умножават богатството на обществото, макар и в различна степен, а действията на онези отляво на POM предизвикват деградацията му.

С други думи простодушните с признаци на разумност (област H1), разумните бандити (област B1) и главно самите разумни хора (област I) внасят своя дял (макар и в различна степен) за увеличаване благосъстоянието на обществото. От друга страна бандитите с отклонение в посока на глупостта (област B2) и простодушните до глупост (област H2) увеличават вредата, причинявана от глупаците и по такъв начин подсилват незчестната разрушителна сила на група S.
Всичко това навежда на някои мисли за функционирането на обществото. Според Втория закон частта на глупавите хора е константа s, върху която не оказват никакво влияние времето, разстоянието, расата, класата или някакви други социокултурни или исторически променливи. Би било груба грешка да се смята, че броят на глупавите хора в едно западащо общество е по-голям отколкото в прогресиращото общество. Те и двете са заразени с едно и също относително количество глупаци. Разликата е само в това, че в лошо функциониращото общество: а) на глупавите е разрешено от останалите членове на обществото да станат по-активни и да предприемат повече действия; б) съществува промяна в състава на отделните зони: в областта отдясно на правата POM населението леко намалява (I, H1, B1), а в лявата част пропорционално се увеличава (H2 и B2).
Тази теоретична постановка нееднократно се потвърждава от изчерпателния анализ на случаи от историята…
Дали ще разглеждате класическата, средновековната или съвременната епоха, поразителен е фактът, че във всяка развиваща се страна неизбежно се открива и част s на глупави хора, но има и необичайно висок брой разумни хора, които успяват да държат под контрол глупавите и същевременно да произвеждат достатъчно ценности за себе си и за останалите членове на обществото, за да се постига един уверен прогрес.
В деградиращата страна дялът на глупавите хора също е равен на s, но сред останалата популация се забелязва тревожен ръст на глупавите бандити (B2 в зона B), заемащи властови позиции, и не по-малко тревожен ръст на простодушните безпомощни хора (цялата зона H)м които остават извън властта. Такава промяна в състава на неглупавата популация неизбежно води до засилване на деструктивните последици от действията на активните глупаци s и стремителен упадък. И тогава страната се сгромолясва в пропастта.
Carlo M. Cipolla, The basic laws of human stupidity.

Илюстрациите са от първоизточника и са дело на Джеймс Донели (James Donnelly).

Няма коментари:

Публикуване на коментар