събота, 11 март 2017 г.

Еврейски пословици и поговорки

С пари не е така добре, както без тях е лошо.
Адам е бил първият късметлия, защото не е имал тъща.
Ако проблемът може да се реши с пари, това не е проблем, а разходи.
Бог е дал на човека две уши и една уста, за да слуша повече и да говори по-малко.
Да те пази Господ от лоши жени, от добрите се спасявай сам!
Виното влиза — тайната излиза.
Бог не може да бъде навсякъде едновременно — затова е създал майките.
Не бъди сладък — ще те изядат. Не бъди горчив — ще те изплюят.
Страхувай се от козела отпред, от коня — отзад, а от глупака — от всички страни.
Гост и риба след три дена подмирисват.
Знанията не заемат много място.
По-добре евреин без брада, отколкото брада без евреин.
Човек трябва да живее поне от любопитство.
Глухият чул как немият разказвал, че слепият видял как куцият тича бързо-бързо.
Бог защищава бедните, поне от скъпо струващите грехове.
Ако благотворителността не струваше нищо, всички щяхме да бъдем филантропи.
Когато стара мома се омъжва, веднага се превръща в млада булка.
Родителите учат децата си да говорят, децата учат родителите си да мълчат.
Отдалеч всички хора не са лоши.
Може би яйцата са много по-умни от кокошките, но бързо се развалят.
Мъжете щяха да направят повече, ако жените говореха по-малко.
Да мълчиш качествено е по-трудно, отколкото да говориш качествено.
Лошата жена е по-лоша от дъжда: дъждът те прибира вкъщи, а лошата жена те прогонва от къщи.
Светът ще се свърши не от това, че хората станаха много, а че нечовеците са много.
Господи! Помогни ми да се изправя на крака, да падна мога и сам!
Ако животът не се променя към по-добро, почакай и той ще се промени към по-лошо.
Колкото и да е сладка любовта, от нея не можеш да си свариш компот.
Когато нямат какво да правят, се захващат с велики дела.
Ако трябва да избира от две злини, песимистът винаги избира и двете.
Всички се оплакват от липсата на пари, а от липсата на ум - никой.
Който няма деца, винаги ги възпитава правилно.
По-добре е да умреш от смях, отколкото от страх.
Опит — думата, с която хората наричат своите грешки.
Побеляването е признак на старост, не на мъдрост.
Като остарява човек вижда по-лошо, но по-много.