10 стари уреди, които все още не искат да почиват в музея

Техниката се развива постоянно, променя се и се усъвършенства. Оказва се, обаче, че има много стари устройства, които са все още действащи. И въпреки че са се сменили няколко поколения техни потомци, тези прародители на позната ни домашна техника все още работят безотказно и са по-надеждни и сигурни от най-съвременните изобретения.

Вече 111 години в пожарната на калифорнийския град Ливърмор свети най-старата електрическа крушка. И то почти непрекъснато, ако не броим паузата от една седмица, през която се е наложило да бъде изключена.

От няколко години Хари Кокс използва тази прахосмукачка, произведена през 1904 година. Намерил я на сметището край завода, в който работи.

В кухнята на Розмари Кингхорн действа хладилник, купен от семейството й преди 77 години. През всичкото време хладилникът не е бил ремонтиран нито веднъж и продължава да изпълнява все така надеждно фунциите си.

Най-старият действащ компютър в света все така продължава да заема цяла стая в Ikeda Memorial Hall (Япония). FACOM 128 B е бил конструиран през 1958 година и продължава да функционира, макар че производителността му не надвишава тази на един банален калкулатор.

След Втората световна война били създадени няколко модела андропоидни робота, между които и робота, който виждате на снимката. Купил го от една разпродажба за 20 $ Тони Сайл, когато бил 19-годишен. Той сам му добавил някои детайли, но след време играчката се оказала захвърлена в гаража му. След 45 години бившият офицер от Кралската армия на Великобритания си спомнил за железния си приятел, избърсал го от праха, смазал го, сменил му батериите и....роботът тръгнал!

Все още продължава да работи и телевизорът „Маркони”, произведен през 1936 година. Три седмици след началото на телевизионните предавания във Великобритания той бил купен за 100 лири, а днес струва 5 000.

През 1932 година в Ашвил (Охайо) местният жител Теди Бор конструирал този светофар. Оттогава устройството работило несменяемо до 1982 година, когато го преместили в градския музей. Днес това е най-старият действащ светофар в света.

Най-старият движещ се автомобил бил създаден във Франция през 1884 година по поръчка на граф дьо Дион. В края на миналата година на търг в пенсилванския град Хърши за него бяха платени 4,6 млн. долара.

За да почувствате духът и величието на историята, ви предлагам да отседнете в хотел Hoshi Ryokan в град Комацу, префектура Ишикава, Япония. Той е на 1300 години и е надживял 46 поколения собственици. Помещенията на комплекса, включващи хол, гостни, спа-център, ресторант и театър, са оформени в национален стил.

За най-стария киносалон в света се смята Helios Welt-Kino-Theater в полския град Шчечин, открит през 1909 година. Билетът тогава е струвал два гроша.

За палачите

1. Традиционната качулка на главата на палача е измислица. Палачите никога не са криели лицата си. Само когато се изпълнявали смъртни присъди на някои средновековни крале, се правело изключение.

2. Палачът можел да провежда венчавки.

3. Палачите получавали доход от жертвите си. В началото им било разрешено да вземат само това, което се намирало от кръста надолу, а след  това получили право на всички дрехи на осъдените.

4. Палачът имал право да си взема от пазара хранителни продукти безплатно. Това право му било предоставено, за да получи храната, която не можел да си купи, понеже мнозина отказвали да вземат пари от ръце на палач.

 5. Палачът в Средновековието можел да практикува екзорсизъм (процедура по изгонване на зли духове, вселили се в човека). Тогава един най-сигурните методи да се изгони демонът, завладял тялото, било мъчението. Смятало се, че като причиняват болка на тялото, хората сякаш измъчват демона вътре в него и го карат да го напусне.

6. В църквата палачът трябвало да стои зад всички, почти на входа й, и да приема причастието последен.

7. Във Франции имало и жени-палачи. В указ на Луи Светия от 1264 година се казва, «че който злослови или постъпва противозаконно, по решение на съда да бъде бит с камшик от лице от неговия пол: мъжът — от мъж, жената — от жена, без присъствието на мъже».

8. Ако палачът искал да напусне, бил длъжен да предложи на градските власти кандидат, който да заеме поста му.

9. По положението си в обществото палачът спадал към нисшите слоеве редом с проститутките и актьорите. Даже ако се докосвали случайно до него, хората изпитвали неприятно усещане.

10. Палачът често оказвал услуги на съгражданите си. Той продавал части от телата на жертвите си и препарати, направени от тях, както и различни детайли, отнасящи се към изпълнението на смъртните присъди. Предмети като «ръката на славата» (отсечената ръка на престъпник) и парче от въжето, на което е бил обесен престъпник, се споменават често в книгите за магии и алхимия.

Какво означава Истанбул?

След като византийската столица била превзета от турците, гръцкото население рядко произнасяло името й. Обикновено се чувало „ис тим болин” или „ис там болин”, което на гръцки означава „в града”. Турците си мислели, че това е названието на града. Така древният Константинопол се превърнал в Истанбул.

Някои от най-уникалните стени в света

Стените не са подредени по някакъв критерий, но просто не можем да не отдадем палмата на първенството на

1. Великата китайска стена, която е едно от малкото човешки творения, забелязващи се от космоса. Със своите 7 000 км дължина, 10-15 м височина и 6-8 м дебелина, завършеното в общи черти през 3 в. пр. н. е. отбранително съоръжение с право може да бъде смятано за визитна картичка на човешката цивилизация. 

2. Стената на плача или Котел Маарави в Йерусалим. Това е западната стена на Втория йерусалимски храм на юдеите, издигната от Ирод при възстановяването на храма, просъществувал 586 години (от кр. на 6 в. пр. н.е). Стената е единственото, което е оцеляло от разрушената от римляните през 70 г. от н. е. еврейска светиня.

3. Берлинската стена е още една стена, която не съществува вече. Издигната на 13 август 1961 по препоръка на Варшавския договор, тя разделяше ГДР от Западен Берлин. Дължината й е достигала 155 км, от които 43 по берлинските улици. Само за два дни цялата западна зона е опасана с бодлива тел и след това започва непосредственото изграждане на стена с височина 3,6 м. Западната част от съоръжението се превръща в многокилометрова изложба на графити, дело на професионални художници-авангардисти и на любители. Докато до източната част не се допускат хора, според някои сведения при опит за преминаване са убити 625 души, но официално е потвърдена смъртта на 125, като последната й жертва намира смъртта си на 6 февр. 1989. Само  9 месеца по-късно, в нощта на 9 срещу 10 ноем. 1989 година, под напора на многохилядна демонстрация стената в района на Бранденбургските врата пада. Окончателно е демонтирана след обединението на Германия до края на 1990.

4. Белфастката линия на мира е издигната след кървавите безредици в Северен Белфаст между религиозните общности в Северна Ирландия през 1969, за да отдели кварталите, населени с протестанти от католическите райони, с цел намаляване на напрежението между двете групи. На някои места се издига на 6 м височина, последната й част, разделяща териториите на две начални училища, е завършена през 2008 година.

5. Зелената линия разделя Република Кипър от Северо-турската република Кипър, призната единствено от Турция. Границата между двата сектора с дължина 180 км е съоръжена от пъстро боядисани нефтени контейнери и варели и  се охранява от 1974 година насам от войски на ООН. След падането на Берлинската стена кипърската столица Никозия е единствената разделена столица в света, тъй като Зелената линия минава през нея. През 2007 части от нея откъм южната й страна са разрушени.

6. Мароканска стена, наричана от националистическия Фронт Полисарио „стена на срама”, разделя контролираните от Мароко части на бившата испанска колония Западна Сахара, от земите, управлявани от правителството на Полисарио, така наречената Сахарска арабска демократична република (САДР), която е с неопределен статут в ООН. Стената започва да се изгражда през 1981 година от мароканското правителство и е завършена на 16 апр. 1987 г. Представлява пясъчно-каменен насип с дължина 2 500 км и височина около 3 м.

7. Сеутската стена е изградена през 2001 със средства на ЕС между испанския полуанклав Сеута и Мароко за защита на Европа от неконтролируемия наплив на нелегални емигранти от Африка. Представлява паралелни заградителни съоръжения с 3-метрова височина от бодлива тел, между които има проход за граничарите на двете страни.

8. Разделителна стена между Израел и Палестина. Строи се от 2003 година и въпреки призивите на международната общественост за прекратяване на строителството в плановете на израелското правителство влиза ограждане на Западния бряг на река Йордан в протежение на повече от 700 км с желязна ограда с бодлива тел, като 25 км от нея, близо до Йерусалим, оградата преминава в бетонна стена с височина 8 м.

 Освен посочените, разделителни стени се издигат и между Северна и Южна Корея (по 38-ия паралел), Ботсуана и Зимбабве, между Саудитска Арабия и Йемен (600 км), в областта Кашмир между Индия и Пакистан (1500 км), Тайланд и Малайзия, Узбекистан и Таджикистан и много други. Дори САЩ строят защитна стена по границата с Мексико за възпиране на нелегалните емигранти и борба с наркотърговията.

9. Екобариера в Рио де Жанейро. Бетонната стена е построена в 2009 от бразилските власти като подготовка за  летните Олимпийски игри, които ще се проведат тук през 2016 година под предлог за защита на местни дървесни видове. Но мнозина виждат в нея опит да се огради града от най-стария бедняшки квартал, така наречените фавели,  Санта (или Донна) Марта.

10. Мемориална стена на ветераните от Виетнам във Вашингтон. Построена е през 1984 година в мемориаления комплекс, издигнат в памет на загиналите във виетнамската война само със частни средства по проект на 21-годишната студентка с китайски произход от Йейлския университет Мая Лин. Представлява две стени от черен гранит под ъгъл 125 градуса с обща дължина 75 м, на които са гравирани 58 129 имена.

11. Стената на Джон Ленън в Прага. На стената, ограждаща малтийския парк в пражкия квартал Мала страна, още през 70-те години се появили написани с тебешир стихове, предимно любовни, затова тя била наричана стена на плача. Веднага след убийството на Джон Ленън през 1980 г. един заоблен обелиск е нарочен за символичен гроб на изпълнителя, на който се поднасят цветя и палят свещи. Скоро след това цялата стена е изпълнена с графити, текстове на песни, подписи на почитатели. Преди демократичните промени на няколко пъти властите белосват стената, но почти веднага тя е украсявана с нови рисунки. След 1989 стената е туристическа атракция и символ на либералните идеи за свобода, мир и любов, проповядвани и от Ленън. Вярва се дори, че ако си истински негов почитател, сред стотиците рисунки непременно ще откриеш оригиналния автограф на идола.

12. Стената на Виктор Цой.  Възниква спонтанно на артистичната улица „Арбат” в Москва след трагичната гибел при автокатастрофа на фронтмена на рок-група „Кино” през 1990.  Подобни стени се появяват и в други градове от бившия СССР - Петербург, Могильов, Минск.

13. Стената Storm King в скулптурния парк край река Хъдсън в Маунтвил в района Ню Уиндзор на Ню Йорк, открит през 2000 година. Авторът й - британският художник Анди Голдсуърти е създал каменна стена с дължина 700 м, която се вписва естествено в пейзажа, плавно се гмурка в езерце, за да излезе от другия му край и да продължи да лъкатуши между дърветата.

14. И накрая още една необикновена стена в САЩ - стената от дъвки в Сиатъл, появила се в началото на 90-те години край едно кино. По нея зрителите лепили дъвките си, докато чакали да си купят билети.

8 факта за кралици

1. През 1357 година кралица на Португалия станала мъртва жена. Принцеса Инес де Кастро била втора жена на принц Педро. Две години по-рано свекърът й Алфонсо Горди, който я ненавиждал заради незнатния й произход, наредил да я убият заедно с децата й. След като Педро се възкачил на престола заповядал да бъде ексхумирано тялото й и принудил дворяните да я признаят за кралица на Португалия.

2. Ана Бургундска е първата жена, получила годежен пръстен с диамант. Подарил й го германският крал Максимилиан I през 1477 година. 

3. Най-кратко време е заемала престола Джейн Грей-Дъдли. Тя била кралица на Англия само 9 дни - от 10 до 19 юли 1553 година, след което е екзекутирана по обвинение в узурпиране на властта. 

4. Британската кралица Елизабет I (1533-1603) имала около 3 000 тоалета.

5. След смъртта на русската императрица Елизавета I, дъщеря на Петър Велики, през 1762 година, в гардеробите й били открити 15 хиляди рокли. Казват, че сменяла по 2-3 тоалета на вечер.

6. За британската кралица Виктория английският не бил майчин език. Майка й Мария-Луиза, дъщеря на германския херцог Франц Фредерик Антон Сакс-Кобург-Заалфелд, у дома разговаряла само на немски и затова Виктория така и не научила добре английски за целия си 80-годишен живот. Въпреки че имала 9 деца и 34 внука, кралицата не обичала децата и се гнусяла от бебета, но затова пък, когато най-голямата й дъщеря Вики, се омъжила в Германия, тя й написала 8 хиляди писма. Рожденият й ден и до днес се отбелязва като празник в Канада. Тя е най-дълго управлявалият монарх - 63 години, от които 40 - като вдовица.  Тъй като постоянно носела траур, народът я наричал „Уиндзорската вдовица”.

7. Една от най-своенравните кралици била мадагаскарската Ранавалона. Тя убивала поданиците си, ако й се присънвали без предупреждение.

8. Йорданската кралица Рания е най-младата кралица в наше време. Тя получава короната на 29 години, а само година преди това е работила в банка в столицата Аман.

Кариесът е бил модерен

    Захарта се смятала за лукс при появяването й в Европа. Тогава сред богатите се появила модата на черните зъби, с което изтъквали своето положение. 

Защо през Средновековието подправките се ценели толкова много?

     В средновековна Европа в навечерието на зимата започвало масово клане на добитък за зимните месеци. Осоленото месо губело своя вкус и за да се запази натуралният му вкус, то се обработвало с екзотични подправки от Изтока. Щом турците монополизирали търговията с подправки, цената им скочила неимоверно. Този фактор е един от мотивите за бурното развитие на мореплаването, довел до Великите географски открития.