понеделник, 26 март 2012 г.

Прозрачно чудо

Тази удивителна пеперуда с прозрачни, сякаш направени от най-тънко стъкло, крила е позната като Грета Ото. 
Ефектът възниква поради недостиг на цветни люспички по крилата, които са с размах от 5,6 до 6,1 сантиметра

На английски се нарича «glasswinged butterfly», което в превод означава «пеперуда със стъклени крила» , а на испански името й звучи като «espejitos» (огледалца).

Синият гигант


Синият кит е най-голямото същество на земята. Теглото му, макар и много рядко, достига 200 тона, а дължината му - 33 метра. Има издължено, стройно синкаво-сиво тяло със сиви петна, различни по форма и големина. Отстрани и на гърба окраската му е по-светла, а главата и челюстта са по-тъмни. Плавниците на гърдите са тесни, заострени и продълговати, а този на опашката е широк и със заострени краища. Има около 60 подчелюстни гънки на гърлото. По-рано ареалът му за обитаване  се е простирал от Антарктика до Арктика. Но след като китоловният бизнес доведе почти до изтребването му, сега видът е вписан в Международната червена книга и защитен от международното право. 
Сините китове плуват със скорост 9-13 км/ч на групички по 2-3, понякога могат да се срещнат и единични екземпляри. В местата, богати на планктон, се събират по няколко групи.Стараят се да не приближават твърде много брега. 

Ако китът е изплашен и трябва да се спасява чрез бягство, може да развие скорост 25 км/ч, изпускайки фонтанчета на всеки 30 секунди. При спокойно състояние се задържа под вода 10-12 минути. След продължително гмуркане първо  на повърхността се показва отворът за дишане, който се намира на върха на главата му. Китовете са извънредно издръжливи, могат да плуват с дни без почивка. Дневно всеки кит изяжда по около тон планктонни ракообразни, което представлява приблизително 1 милион калории. Той ги поглъща заедно с хиляди литри вода, след което ги филтрира като с език притиска  този „хранителен бульон” към власинките в устата си. Впрочем езикът на синия кит е с дебелина 3 метра и тежи повече от слон.  Както писахме по-горе ареалът му непрекъснато се стеснява и днес групички сини китове могат да се срещнат на все по-малка територия: Берингово и Чукотско море,  в района на Командорските, Алеутските и Курилските острови, а също и в Анадирския залив и северозападната част на Тихия океан.

PS Кликвайки по фотографиите, ще ги видите в по-голям размер.